top of page

Свръхчовека на Кокимото




Самостоятелна изложба на Калоян Илиев - Кокимото

01.04 – 27.04.2024


Oткриване: 01.04

КО-ОП / ул. Триадица 5


“Ако от човека се премахнат всички натрупали се през десетилетията предубеждения, искрени неразбирания и преднамерени фалшификации, всички политически и идеологически напластявания (доколкото това е възможно) и се направи опит идеята на Ницше за свръхчовека да бъде извлечена неподправена (също доколкото е възможно), тогава свръхчовекът ще се представи така: Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Човекът е мост, а не цел. Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст. Всички същества създават нещо свръх себе си, над себе си, след себе си – човекът ли ще е изключение от този закон валиден за всичко живо?


Въпреки всички съдържащи се тук рискове и опасности героят на Ницше - Заратустра вярва, че съвършенството е възможно на земята, че то е земно достояние, а не следземно и извънземно, и в същата степен, в която той призовава учениците си по този път, аз вярвам, че има време в нашата история, в което индивидите принадлежащи към вида homo sapiens са били в съвсем аналогична борба за съществуване като сегашната, но която в крайна сметка е довела до нещо по-висше и съвършено за времето си.


Така нареченото „Царско време“ от нашата история и най-вече постиженията на индустрията, на дизайна и архитектурата, на подема в изкуството и културата в този времеви период, ме подтикнаха като автор на изложбата да приема и представя живеещите по това време като формация на бъдещето, като по скоро идеал, отколкото реално постижима отново цел. Като зов, който може да бъде чут, но и за който хората нямат уши, като реалност, напълно нереална за хората, които нямат очи да я видят, зов, който човек може да последва, но и да отмине.


Обекти от времето на монархията по нашите земи, които събирам системно и целенасочено вече десета година показвам в изложбата като колекция от артефакти, показващи високи постижения в дизайна, качество на производството и отношение към детайла, като по този начин обрисуват портрета на свръхчовека в изложбата, превръщайки се в естетическо преживяване за посетителя. Това е така да се каже субективната истина за мен като ценител, фокусирал се върху предметите от този времеви период, но лъжовна би била всяка истина в която липсва смях, затова поставям героите си редом до героите на онова време, а самоироничния ми подход към живота и изкуството се усещат в интерпретациите ми на тема „Свръхчовек“.


От друга страна идеите за свръхчовека, изложени от Ницше в трудовете му, отправна точка за мен в изложбата, го правят автор особено податлив на съвсем противоположни идейни манипулации – когато се извличат тезите му, а неговите антитези остават скрити. Той лесно може да се превърне в еднозначен вдъхновител на всякакво човеконенавистничество – еднакво като идеология, политика и практика (по възрастните от сега живеещите поколения са свидетели на тези манипулации). Така както и всеки дръзнал да интерпретира идеите му за свръхчовека, може да бъде неправилно разбран и обвинен в неморален начин на мислене.


Надявам се личната ми посока на интерпретация по тази тема да бъде разбрана, защото навсякъде, където проникне учението на Ницше, навсякъде, където намери достъп великата му и своеобразна личност, той неизбежно ще привлича и ще отблъсква едновременно, но винаги ще дава своя принос за развитието и оформянето на индивидуалността. Това намирам за изключително близко до себе си като художник и автор на изложбата и споделям мисълта на Пенчо Славейков, признал влиянието на Ницше върху себе си: „И няма съвременен творец в мисълта и изкуството, в чиито творения да не е чута да ръмоли освежителната струя от Нитчева извор.“


Калоян Илиев - Кокимото

Comentarios


bottom of page