Самостоятелна изложба на Слава Савова 27.07 — 05.08.2023 Откриване: 27.07, 18:30 ч.
Експлоатацията на открития рудник „Кремиковци“ започва в края на 1950-те години, след като проучвания прогнозират, че под тогавашното село Кремиковци лежат близо 250,000,000 тона желязна руда. В следващите години селото е изселено и преместено на изток, а в долината южно от него започват да се изграждат цеховете на огромен металургичен комбинат, които трябва да оползотворят изобилните залежи на желязна руда, добивана в близост. Терасите на откривните хоризонти постепенно започват да слизат спираловидно надолу, разкривайки не неизчерпаеми залежи, а нискокачествена желязна руда, недостатъчна за вече изградения производствен капацитет на металургичния комбинат. Функционирането на предприятието е обезпечено с внос на руда, а производството продължава в условията на финансови загуби. След 1989 комбината е приватизиран, сложните металургични съоръжения претопени, а сградите на цеховете почти напълно разрушени. През 2011 отводнителната система на рудника е спряна и откритата мина започва да се превръща в дълбоко, терасирано езеро.
„Руда“ насочва погледа отвъд големия наратив за разрушителния отпечатък на добивните индустрии в региона и геологическите фрактури, които те оставят. Изложбата се фокусира върху незабележимия процес на непланирана рекултивация, която постепенно започва да приобщава „хоризонтите“ на рудника чрез естествено покачващите се подпочвени води, чрез растителните видове и чрез водните, земни и птичи обитатели, които намират убежище върху терасираните стени на изкопа.
В момент на неспокойни и същевременно незначителни усилия за достигане на глобални споразумения, които да ограничат неизбежните екологични последствия от екстрактивистките политики на изминалото столетие, „Руда“ се опитва да сглоби серия от микроистории, разказващи за „отвъдния“ живот на прогреса. Откритият рудник – място на екстремни атропогенни намеси, вече изпразнено от икономическата стойност, която някога е съдържал – се трансформира в неочакваната инфраструктура на процъфтяваща екосистема, на фона на която спомените за индустриалното му минало, архивните документи и заводските сувенири се открояват като екзотични обекти, самите те превръщащи се в изчезваща природа.
Слава Савова е изследовател в областта на медицинската антропология и архитект. От 2020 г. проучва мрежата от оздравителни инфраструктури и обществени бани, изградени край минерални извори в България от Османския период до днес (Национален фонд „Култура“, програма „Творчески инициативи“ 2020). От 2022 г. разширява проучването си в рамките на международния проект „Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо“ (ERC-2019-SyG - ERC Synergy Grant), като в рамките на докторантурата си към проекта разглежда следвоенните балнеосанаториуми като пресечна точка между трудовите, здравните и икономическите политики на страната, и експлоатацията на природни ресурси.
Слава има бакалавър по архитектура от Glasgow School of Art, Mackintosh School of Architecture (2012) и магистър от теоретичния факултет в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (2008). Между 2013 и 2018 стажува и работи в офисите на gmp architekten и ОМА в Берлин, Ню Йорк, Ротердам и Хонг Конг. През 2020 заедно с арх. Мая Шопова участва в Отворената покана за концепция за северното и източно крило на Централна минерална баня в София, където проектът им се класира на първо място. През 2021 г. започва проучване върху развитието на добивните индустрии в България, a през февруари т.г. публикува първа статия от това проучване, фокусираща се върху екологичната история на Девненската низина (Семинар_BG, бр. 25).
Настоящата изложба се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“, програма „Творчески инициативи“ 2021.
